Любопитни факти за Замъка на Дракула

Замъкът Бран се е превърнал в една от най-известните и интересни туристически атракции на територията на Румъния, причината за това е популярният граф Дракула и главните действия в книгата на Брам Стокър, които се развиват в Бранската крепост. Любопитно е, че Брам Стокър никога не е посещавал Румъния, нито преди, нито след написването на известната си книга. Въпреки това много точно описва природата на Карпатите, Трансилвания, суеверните румънци, както и предполагаемия замък, където живеел граф Дракула. Въпреки хилядите посетители всяка година, замъкът умело е съхранил няколко добре пазени тайни, които може би не знаете за интересното място.

Построяването на замъка
Първата постройка на мястото на днешния дворец е дървено укрепление с името Dietrichstein, издигната от рицарите от Тевтонския орден, служещо като укрепена позиция по пътя през планинската долина за южна Трансилвания, използвано от търговците за по-бързо прекосяване на Трансилванските Алпи. Първото писмено сведение за Бранския замък е от документ от 1377 година, чрез който унгарският крал Луис I дава разрешение на саксонците от Кронщат (немското име на Брашов) да построят укрепление от камък на мястото на дървената постройка. Скоро град Бран се разраства около крепостта.
За пръв път замъкът Бран е използван през 1378г. в защита срещу нападенията от османските турци, а по-късно се превръща в митнически пост между Влашко и Трансилвания. Влад Цепеш никога не е живял за постоянно в замъка.



Собственици
Собствениците на замъка от началото на неговото съществуване са много. В самото началото той е принадлежал на господаря Мирча Стария, а след това е преминал в притежание на жителите на Брашов.
Местните жители поднасят замъка като подарък на кралица Мари, която много обичала крепостта, затова че тя допринесла за обединяването на румънските провинции. Тя била романтична натура и го обзавеждала с мебели и произведения на изкуството от собствената си колекция, така че да се чувства уютно по време на престоите си в замъка през лятото.
Нейната воля била когато умре, сърцето и да бъде извадено и заровено в близост до замъка. Волята и била изпълнена и днес урната със сърцето на кралицата е в югозападната част на замъка над малката рекичка, в края на гората.



Архитектура
Замъкът Бран е музей-крепост, където се ражда известната история за вампира от Трансилвания. Замъкът, във форма на трапец, е построен на върха на една скала. Служил е като стратегическа крепостна отбрана на 4 нива, свързани помежду си посредством множество стълбища, коридори и зали.


Входът на замъка е много внушителен и има доста стръмно стълбище, което води до красива входна врата, на пръв поглед не изглежда много добре обезопасен главният вход. Замъкът е построен през 14 век, по това време лъковете и стрелите са били най-смъртоносните оръжия за времето си, така че високите и дебели стени са били достатъчно за защита на мястото, старият вход е бил на около 8 метра над земята, за да се стигне до него е било необходимо изкачване по въжен мост.
Таен коридор свързва първия етаж на замъка с третия етаж, при изграждането му идеята е била – това да е евакуационен тунел, в случай на авария. През 1920 г. царица Мари реновира този таен пасаж на замъка, който бил напълно забравен. По време на обновяването старата камина е отстранена, за да се пренареди стаята и изненадващо се открива вход към този таен тунел, водещ към горния етаж на замъка.


В центъра на вътрешния двор има голям кладенец, който според легендата е вход към подземие. В Средновековието наличието на кладенец в двора на замъка е било напълно задължително. Изграждането на кладенец на високата скала, където е разположен замъкът никак не било лесна задача – за изграждането му е било необходимо да се изкопае около 60 метрова дълбочина през твърдата скала.
Входът на замъка е много внушителен и има доста стръмно стълбище, което води до красива входна врата, на пръв поглед не изглежда много добре обезопасен главният вход. Замъкът е построен през 14 век, по това време лъковете и стрелите са били най-смъртоносните оръжия за времето си, така че високите и дебели стени са били достатъчно за защита на мястото, старият вход е бил на около 8 метра над земята, за да се стигне до него е било необходимо изкачване по въжен мост.



Легендата за граф Влад Дракула
Граф Дракула - елегантен, но зъл вампир, който посреща любезно своите гости, а по-късно разкрива кучешките си зъби, така описан от ирландския писател Брам Стокър, който използва за основа на героя Влашкия владетел - Влад Цепеш.
Влад Цепеш обаче не само, че не е бил вампир, но имал и нормална славянска фамилия, но заради своята жестокост получава прозвището Цепеш (от румънски - човек, който измъчва чрез набиване на кол) заради ужасните си методи на наказание към неподчинените. Причина за особения му характер и необузданите прояви на невероятна жестокост най-вероятно се дължат на униженията, на които е подложен, когато е едва на единадесет и баща му е принуден да го изпрати, заедно с по-малкия му брат Раду, като заложник на султан Мурад ІІ.
Така или иначе, през 1448 г. Влад Цепеш напуска Одрин за да заеме престола на своя баща.
Всички исторически източници сочат, че Влад III Дракула е бил прословут в цяла Европа още по свое време – огромно постижение за една епоха, в която новините се разпространявали основно чрез конни вестоносци.
Влад III бил истински рицар по повелите на времето си: храбър воин, великолепен кавалерист и умел пълководец, но в същото време и истински вярващ православен християнин. За румънците Влад е велик национален герой, защитник на селячеството срещу аристокрацията, ревностен борец на своето княжество Влахия срещу заплахата от османската експанзия.


Той е бил по-скоро кръвожаден владетел, но не и кръвопиец. Точно заради това не трябва да се очаква, че замъка е пълен с прилепи, кости и признаци за наличие на вампири.