Македония – позната и непозната

В сравнително малката си по площ територия Македония е събрала над 34 планински върхове. Голяма част от тях все още остават неизследвани и до ден днешен. Въпреки че Македония няма излаз на море, водни източници тук изобилстват: в страната има повече от 50 езера и реки.
Освен благодатния климат и красива природа в страната, има и голямо разнообразие от исторически забележителности, интересни фестивали и древни храмове. Повечето забележителности са концентрирани в два от най-големите македонски града: столицата на страната – Скопие и основния туристически център – Охрид.




Забележителности в Скопие – перлата на Македония:

За разходка в Скопие ще се нуждаете от Македонски денари, които можете да обмените навсякъде в България.
Забележителностите на Скопие са основно в центъра и няма голяма нужда от транспорт. Има една приказка, че „македонците сега строят забележителностите си“. Това донякъде е така, защото през 1963 г. Скопие преживява голямо земетресение и почти 80% от града е сринат и след това изграден наново.




  • Каменния мост
Главната река на Македония – Вардар, пресичайки територията на Скопие, разделя столицата на две части: Стар и Нов град. В старата част на Скопие са и основните исторически паметници на държавата: крепостта Кале, джамията на Мустафа паша и много други.
Мостът е символ на града и според легендата е на повече от пет века. Мостът постоянно се реставрира, заради времето и природните катаклизми.
Особено красиво е тук през нощта, когато изящните каменни арки са осветени от хиляди светлини.

  • Крепостта Кале (Скопско кале)
Скопското кале е средновековна крепост, разположена на високия рид Градище в центъра на Скопие. Оттам се открива прекрасен панорамен изглед към река Вардар. През Средновековието крепостта е имала изключително стратегическо значение.
Крепостта също е безпрецедентен градски символ, обект на национална гордост в Македония.
На територията му има приказен парк, в който с удоволствие се разхождат и жителите на града, и туристите.

  • Старият квартал Вароша – скопската чаршия;
Вароша е старинен квартал на македонската столица. Той е един от малкото квартали оцелели по време на земетресението през 1963г.
Чаршията, с изключение на тази в Истанбил, е най-голямата на Балканския полуостов.
Това е най-туристическата част на града и въпреки всичко все още е възможно да се открият улички или магазинчета, типични за района, далеч от натоварените главни пътища.

  • Храмът "Свети Спас"
"Свети Спас" е православна църква, смятана за един от най-важните паметници на културата в Скопие и е разположена източно от крепостта Скопско кале. През 1824 година е довършен дърворезбованият иконостас, дело на трима големи македонски майстори - братята Петър и Марко Филиповски и Макрий Негриев.
В двора на църквата се намира и саркофагът с тленните останки на Гоце Делчев, който губи живота си в близкото опожарено село Баница.

Забележителности в Охрид - приказно духовно средище

Един от най-красивите европейски градове – Охрид, е пазител на многовековна история и култура. Старият град се е разпрострял по охридските ридове. Територията на стария град е била обитавана от различни националности през вековете и е успяла да запази по малко от културата на всеки народ, преминал оттук.
Днес културното и архитектурно богатство в град Охрид е една от основните туристически атракции на Македония. Значението на града и природата около него са признати от организацията на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.




  • Охридското езеро
Охридското езеро се счита за национално богатство на Македония. То е най-древното езеро на Балканите, възрастта на което, според учените, е не по-малко от пет милиона години. Въпреки продължителното си съществуване, Охридското езеро и до ден днешен остава много чисто.
Местните плажове – повече от 30 км златист пясък и уютна инфраструктура. Има изобилие от пансиони, санаториуми и семейни хотели. Сред развлеченията са ветроходство, яхтинг и гмуркане.

  • Самуиловата крепост
Националният парк-музей „Самуилова крепост” включва археологическия обект „Самуилова крепост” с консервирани 13 малки землянки и така наречената „Голяма землянка”, както и руините на наблюдателната кула на Самуиловата крепост. Над руините е изградена панорамна площадка с мемориална композиция и експозиционна зала.
Тя е най-древното защитно съоръжение в страната. Намира се в горната част на града и интересното е, че от страна на езерото крепостните стени не са укрепени. Казват, че тук някога е бил разположен луксозен господарски двор. От височината на крепостните стени се открива изглед към околностите на Охрид, брега на Охридското езеро и към самия град.

  • Църквата „Пресвета Богородицa Перивлепта"
Църквата е една от най-старите сгради в града. Тя е уникална забележителност в стария център, известна сред туристите и множество поклонници. Църквата се явява паметник на византийската архитектура и живопис. Поради своята автентична архитектура и стенописи е обявена за паметник на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.




  • Църквата "Свети Пантелеймон"
Манастирът „Св. Пантелеймон” е още една основна атракция на Охрид. Тук се съхранява огромна колекция от икони, изпълнени във византийски стил. По значението и обем македонската колекция отстъпва само на колекцията от икони на Третяковската галерия.
Там може да се отдаде почит на Свети Климент, който е бил ученик на известните братя Кирил и Методий. Именно Климент е въвел в гръцката азбука буквите, предаващи славянските звуци.




*Манастир"Свети Наум"
В непосредствена близост до Охридското езеро се намира и един от най-старите и почитани обители на територията на сегашната Македонска република – „Свети Наум”. Манастирът датира от дълбока древност. Според историците възникването на манастира „Свети Наум” е към края на 9 век, а за негов творец - ученикът на Кирил и Методий - Наум. Самият Свети Наум почива във вечния си покой, от дясната страна на манастира, където се намира неговият гроб.
Манастирът е преустрояван няколко пъти, именно заради това днес неговата архитектура е толкова уникална. В началото на 18 век в манастира е изографисан нов иконостас, а няколко години по-късно са изрисувани и нови стенописи. В края на 19 век, манастирът „Свети Наум” изгаря напълно и бива изграден наново. Така той придобива днешния си вид.